Мадона с младенеца

Гледам ескиза, който Борил направи с лявата си ръка, и го питам дали това не е портрет на дядо му в профил. Без да се подсмихвам, разбира се. Той ме погледна и със сърдит глас каза: „Това е Мадоната с младенеца, естествено!“, с тази категоричност, която имат децата на неговата възраст. Загледах се отново и му казах: „Браво, Борил.“

Може би възрастните наистина нямаме очи. Помните ли „Малкият принц“ на Екзюпери и разказвача-пилот, който като 6-годишен опитва да нарисува боа глътнала слон. Всички възрастни решили, че е нарисувал шапка, а той се обезсърчава, отказва се от рисуването и стига до заключението: "Възрастните не разбират никога нищо сами и за децата е уморително вечно да им обясняват.“
Спомних си как преди половин година учителката на Борил беше определила една негова рисунка като „драсканица“. Тази оценка, казана пред всички деца, които в този ден рисували картички за празника на мама, го разплака и го отказа от моливи, боички и дори от тебешир. Не искаше да ходи на детска градина в тези дни, в които имаха „изобразително изкуство“. След много разговори, консултации с психолог, ролеви игри и всичко, каквото се сетите, той отново почна да рисува. Така нарисува и "Мадона с младенеца" на дъската вкъщи. Така че повтарям: „Браво!"